Тук ще отворим една скоба за да дадем кратка информация за тази група от полезни бактерии наречени пробиотици. Още самото наименование подсказва важната им роля - "за живота", "подкрепящи живота" (от латински: pro - за, и bio - живот).

На много места в човешкия организъм (червата, влагалището и др.) могат да се срещнат две групи микроорганизми, които са в единоборство, а при здрав организъм и в относително равновесие. Едната група включва полезни бактерии, такива като Ацидофилус, Бифидус и др., а в другата са гнилостни бактерии, гъбички, накратко - вредни.

Полезните бактерии продуцират витамини от групата "В", "К" (човешкия организъм предпочита да си ги набави именно от този свой вътрешен източник, а внесените с храната са на втори план!) и др. и излъчват вещества, които подтискат развитието на вредните микроби. За съжаление, както често се случва в природата полезните бактерии са доста уязвими: те загиват от хлора във водата и други химически вещества, дори и при стрес! Синтетичните антибиотици унищожават и подтискат развитието на вредните микроби, но в още по-голяма степен и на полезните. Това води до превес на гнилостни микроби и гъбички, а в последствие до още по-силно подтискане на пробиотиците, баланса се нарушава. Ето защо продължителната употреба на синтетични антибиотици и/или антибиотични комбинации води до нарушаване на нормалния баланс на флората в организма.

Това нарушено равновесие се нарича дизбактериоза и се характеризира с лошо храносмилане, подуване, газове в червата и много проблеми от липсата на събствени витамини, които са много важни за функциите на нервната и други системи, симптоми на гъбична инфекция (кандидоза). Редица заболявания - остро възпаление на стомаха, гастроинтестинални инфекции, запек, болест на Крон,хранителни алергии, рак и много други болести, започват поради възникнал по различни причини дисбаланс на вътрешната микробна флора на човека и свързаната с нея имунобиологична реактивност. Смята се, че повишаната заболеваемост от ракови заболявания на храносмилателната система, е свързана със засилената през последните десетилетия консумация на животински мазнини, белтъчини и рафинирани захари.

Постъпили в храносмилателния тракт в прекомерно количество, те дават възможност на чревната микробна флора (анаеробни клостридии, еубактерии и др.) да образува от тях ендогенни канцерогени. Рафинираните захари също допринасят за това, тъй като се подлагат на гнилостна ферментация в дебелото черво и участват в ендогенната биосинтеза на канцерогените. Дизбактериозата има и чисто механичен ефект: в коремната кухина и около червата има доста лимфни възли, а газовете и нарушената перисталтика влошават дренажа им и това води до компрометиране функциите на имунната система. Напоследък все по-често се обръща внимание на този факт и все повече лекари препоръчват след продължителна употреба на синтетични антибиотици да се използват пробиотици. Доста фирми произвеждат култивирани пробиотици, напр. Ентеросан, Нормофлор, Лактофлор и др.

Според моя клиничен опит при лечение с Цитросепт добавянето на пробиотици ускорява лечебния процес, изчезват симптоми, които без пробиотици се лекуват трудно, дори и без успех! Както вече споменахме, пробиотиците са доста уязвими и развитието им се подтиска от много вредни фактори - хлора във водата, доста химикали, стреса - все фактори, изобилстващи в съвременния свят. Ето защо според мен е добре пробиотици да се приемат и превантивно, при добро здраве, в два-три курса от по 20-30 дни в годината.

 Посочените данни се основават на клинични резултати и научни изследвания и са с информационен характер.