Това е един общ преглед на биологичните качества на грейпфрута, със специално ударение върху флавоноидните съставки и взаимодействията между грейпфрута и някои лекарствени средства (калциеви антагонисти, кортикостероиди, психотропни и др.).

Разгледан е също така и ефекта на грейпфрута от фармакодинамична и фармакокинетична гледна точка, както и възможните механизми на действие.(3,5)

Цитрус парадизи (Mc Fayden) – тъй като това е латинското наименование на грейпфрута принадлежи на фамилията на цитрусовите – Rutacea. Това растния вероятно е мутация от шадок и сладък портокал.

Понастоящем грейпфрута се култивира в Испания, Мароко, Йордан, Мексико, ямайка, ЮАР, югоизточна Азия и Флорида. Това разпространение се дължи на съществуващите там климатични условия, които дават възможност за оптимален растеж и качества на продукцията. Растението става високо от 6 до 15 м., с големи овални листа и основно бели цветове, групирани на китки. Плодовете са големи с дебели жълтеникави семена и жълтеникав до оранжевочервен сок и тръпчиво горчив вкус. Понястоящем съществуват два вида грейпфрут: бял и червен.

Този плод е добре известен от древността: 310 г. п. н. е. гръцкия историк Теофраст пише:”Този плод лекува при отравяния, като също така освежава дъха.” Въпреки че полезните му качества са известни от хилядолетия, сериозните фитохимични и фармакологични проучвания върху него започват през 80-те години на миналия век Тогава става ясно, че грейпфрута ценен преди това главно заради вкусния му сок, притежава много ценни биологично активни съставки.

До днес от грейпфрута са изолирани стотици съставки, принадлежащи към различни химични групи, с дефинирана фармакологична и терапевтична активност. Сред тях особено важни са флавоноидите: флавони, флавоноли, и флавонони (2,3,4,5,6). Флавонидите на практика се намират в целия плод; те са открити не само в месестата част, използвана най-често за приготвяне на чудесен сок, но също и във флаведото, а също и в заобикалящата семената тъкан и в самите семена (3,5) Най-важни са полиметоксиленовите флавони: нарингетин и неговите гликозиди: нарингин и нарирутин, и още дидимин, хиспередин, неохиспередин, понцирин и др. (2,6). Освен споменатите флавоноиди грейпфрута съдържа още антроцианини (от розово-червения вид) и куморинови деривати, сред които и фуранови кумарини: 6`7`дихидроксибергамотин,7`гераноксикумарин,псоларен и метоксихидрокумарини: умбелиферон, скополин (скополетин Р-глюкопиранозид) и аураптен (8,9). В бялото мембранозно вещество на грейпфрута (албедо), подобно на другите цитрусови, се изолират горчиви лимоноиди. При разрушаването на тъканите не горчивия предшественик на една от тези съставки (под формата на 17 р-D-глюкопиранозид) се освобождава в сока и под действието на хидролитични ензими, претърпява промяна във много горчивия лимонин (11, 12, 13, 14). Той не е единствения лимоноид в грейпфрута, той е асоцииран с горчивия номилин, номилиноиновата киселина и исхангина (12). Тук трябва да бъде споменат също така и дипентена, пинена, линалола, еудесмана и еремофилановите деривати, каротеноидите, полизахариди (пектин, фибри), минералите и забележителното количество то витамин: Сатурн, В1 и РР (13).

Поради тъй богатия си и разнообразен химичен състав, грейпфрута става обект на особен интерес от страна на фитохимиците и фармаколозите. Съдържащите се в грейпфрута вещества се изследват с различни цели и с твърде обещаващи резултати. В съответствие с вече получените резултати, тук ще се спрем върху най-важните от гледна точка на модерната фитотерапия.

АНТИОКСИДАНТЕН, АНТИМУТАГЕНЕН И ЦИТОТОКСИЧЕН ЕФЕКТ
В ерата на постоянната борба с рака, потвърдените ин виво и ин витро антиоксидантни, антимутагенни и антинеопластични свойства на съдържащите се в грейпфрута флавоноиди добиват особена значимост. Споменатите по-горе нарингин, нарингенин или тангеретин благодарение на своята полифенолна структура са особено силни антиоксиданти (2, 14). Антиоксидантния ефект на флавонидите се състои главно в следното: 1) че те предотвратяват образуването на свободни радикали следствие хелирането на тежките метални йони (на желязото и медта), които ускоряват пероксидните процеси; 2) улавят свободните радикали и образуват някои по-слабо активни съединения, които в следствие могат да бъдат подложени на редукция и т. н. т., и 3) те катализират процеса на неутрализирането на свободните радикали до неутрални продукти.

Химичната активност на свободните радикали е особено опасна за носителя на генетичната информация – ДНК. Те могат да предизвикат структурни промени, засягащи генната експресия и да индуцират пренареждане на генетичния материал. При някои обстоятелства тези промени индуцират патологична пролиферация, от което стартира канцерогенезиса. Настоящите изследвания сочат, че флавоноидите съдържащите с в грейпфрута предпазват ДНК от деструктивните влияния на свободните радикали, причинени от УВ лъчения и други канцерогени. (2, 16). Антимутагенния ефект включва също така и цитотиксичния ефект на флавоноидите на грейпфрута.

Редица тестове извършени върху колонии от човешки и животински ракови клетки показват, че тази група вещества подтискат ин витро туморния растеж(2). Наблюдавания цитотоксичен ефект остава с все още нееднозначно обяснен механизъм. Предполага се, че той има връзка с влиянието върху пропускливостта на клетъчната мембрана или с активността на интрацелуларните ензими на раковата клетка (2, 16) Проведени в Япония изследвания сочат, че кумарин-аураптена съдържащ се в грейпфрута има подобни свойства (9, 17). Ин витро тези вещества блокират началната фаза на канцерогенезиса, увеличават активността на детоксикиращите ензими от II биотрансформационна фаза, т.е глутатионовата трансфераза и квиноновата редуктаза.

Те подтискат също така и липидната пероксидация и активността на ензимите, които служат за биомаркери на пролиферацията – орнитиновата декарбоксилаза (9,16).

КАРДИОВАСКУЛАРЕН ЕФЕКТ
Полиметоксиленовите флавоноиди на грейпфрута (нобилетин, тангеретин) подтискат тромбоцитната адхезия и агрегация и подобряват реологията на кръвния пасаж в кръвоносните съдове (2, 18). Веществата съдържащи се в грейпфрута намаляват също така и нивото на пероксидите на мастните киселини и тромбоксаните в кръвния серум – два от рисковите фактори на атеросклерозата (18). Освен това, редица изследвания ин витро доказват, че споменатите съставки подтискат оксидацията на липопротеините (LDL), който са главните виновници за образуването на атеросклеротичната плака (2).

Трябва да се отбележи, че този позитивен кардиоваскуларен ефект е бил наблюдаван само след консумация на бял грейпфрутов сок и не е забелязан след употребата на червен. Причините за тази разлика все още не са изяснени.

АНТИБАКТЕРИАЛЕН, АНТИМИКОТИЧЕН И АНТИВИРУСЕН ЕФЕКТ (виж таблица 2)
В следствие на своя многократно потвърден антибактериален (спрямо над 800 вида от най-често срещаните патогенни бактериални щамове), антивирусен (срещу херпес симплекс, грипен вирус тип А, СПИН и др.), и антимикотичен (спрямо над 100 вида гъбички, включително и най-разпространените, като кандида албиканс, геотрихум и др.) ефект Цитросепт може да бъде ефикасен при случаи на вирусни, бактериални и гъбични инфекции на дихателната, храносмилателната и урогениталната система, още повече, че притежава и свойство да увеличава имунната реактивност (1).

Различни изследвания показват, че екстракта от семена на грейпфрут действа върху различните микроорганизми като нарушава процеса на вътреклетъчно дишане. Активните фактори на екстракта нарушават структурата на бактериалната мембрана и интрацелуларния метаболизъм, което води до неутрализация и смърт на микроорганизма. (1, 2, 3, 5, 19).

Има много данни от специализираната литература за способността на флавононовите деривати в екстракта от грейпфрут да да подтискат растежа на Хеликобактер пилори. Най-голяма активност показва понциретина, при който има най-малък растеж на микроорганизма, като подтискащите концентрации са (минимална подтискаща концентрация (МПК).
Нещо повече, тези съставки подтискат активността на уреазата, ензим, който способства за оцеляването на този микроорганизъм в кисела среда, причинявайки в крайна сметка язва. За пример, хесперитинът подтиска уреазната активност в 57%, понциритина 24%, а нарингина 34% (20).

ПРОТИВОВЪЗПАЛИТЕЛЕН И АНТИАЛЕРГИЧЕН ЕФЕКТ
Изследвания извършвани от Galati и Hue показват, че на молекулярно ниво по-горе споменатите ефекти следват инхибирането от флавоноидите на активността на липооксигеназата, циклооксигеназата, фосфолипаза А2, ензимите от каскадата на арахидоновата киселина, и освабождаването на лизозомните ензими и хистамина от мастоцитите (2).

ДРЕНИРАЩО ДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЧЕРНОДРОБНО-ЖЛЪЧНИТЕ ПЪТИЩА
Като всички горчиви вещества, екстракта от грейпфрут също притежава ефект на холагога. Това се дължи на стимулирането на отделянето на жлъчни сокове и изпразването на жлъчния мехур. С това от една страна, се подобрява храносмилането като цяло, а от друга се постига и вторичен ефект върху метаболизма на мастите, които се повлияват и директно от съставките на грейпфрута.

ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ С ЛЕКАРСТВА
През последните години се появиха много съобщения за взаимодействие на съставките на сока от грейпфрут с лекарствени средства. Екстракта от семена на грейпфрут (Цитросепт) не притежава ефекта на пресния сок от грейпфрут.
При различните тестове става ясно, че дори и такова на пръв поглед безобидно вещество като сок от грейпфрут, съдържа вещества, които могат да променят фармакокинетиката на някои лекарства, като по този начин повлияват цялостния им клиничен ефект. Такива взаимодействия се основават на сигнификантното увеличаване на конценатрацията на някои лекарства в кръвта, след като е бил приет пресен сок от грейпфрут.
Този феномен не е бил наблюдаван след парентералното прилагане на съответните лекарствени средства. Споменатото увеличаване на плазмената концентрация е наблюдаване при:

• циклоспорин, цизаприд, терфенадин;
• повечето от антагонистите на калциевите каналчета: фледофин, нитрендипин, нимодипин, и др.
• стероиди;
• психотропни вещества; 
• статини и др.
Този феномен се обяснява главно с подтискането на изоензима mso-ansi-language: CYP3A4 в ентероцитите на тънкото черво(12, 21, 22, 23, 24, 25). Един от компонентите на грейпфрутовия сок, който вероятно има гореспоменатия ефект е нарингенина (аглюкон нарингин). Ин витро тази съставка се явява като най-силния инхибитор на човешки цитохром CYP3A4 (21,24) Понастоящем съществува и мнението, че този ефект би могъл да се дължи и на действието на фуранокумарините от грейпфрутовия сок: 6,7 дихидроксибергамотина, а флавоноидите са вторична причина (21, 22, 24).

Текущите публикации представят още една хипотеза, според която “ефекта на грейпфрута” може да има допълнителна връзка с гликопротеин Р – ензим, който взема участие в процеса на абсорбция на някои ксенобиотици (8, 25). Поради това, взаимодействието между лекарствените препарати и сока от грейпфрут е, може би, следствие от доста по-сложни процеси, от колкото ни се е струвало преди това.

За сега на практика, единственото, което може да се направи, е да бъдат предупреждавани пациентите, които приемат повече от половин литър на ден пресен сок от грейпфрут и споменатите лекарства и особено тези, при които се наблюдава ниско плазмено ниво, поради метаболизиране от ензимите на CYP3A4. Със своите антимикробни качества, при което се щади имунната система и пробиотиците, с противовъзпалителния и антиалергичен ефект, с влиянието си върху кръвта и нивото на липидите, със своя мощен противотуморен ефект и с изключителните си способности мощно да дренира чернодробно-жлъчните пътища,този продукт ще заеме постоянно място в ежедневната ни диета.

Библиография

1. Sharamon S., Baginski B.J.: The healing power of grapefruit extract, Oficyna Wydawnicza "MH", Warszawa 1998, - 2.Benavente G.O. Castillo J. , Marin F.R. i wsp.: J. Agric. Food Chem. , 45, 4505, 1997, - 3.Calomne M. Pieters L., Vlietinck A. i wsp.: Planta Medica 62,222, 1996, - 4.Castillo J. , Benavente o. , Dei Rio J.A.: J. Agric. Food Chem. 41, 1920, 1993, - 5.Del Rio J.A. , Arcas M.C., Benavente G.O i wsp.: J. Agric. Food Chem. 46, 4423, 1998, - 6.Mouly P., Gaydon E.ry1., Auffray A.: J.Chromatogr.A, 800, 171, 1998, Medline 0021-9673, - 7.Ooghe W.C, Ooghe S.J., Detavernier C.M. i wsp.: J. Agric. Food Chem. 42, 2191, 1994, - 8.Edwards D.J. , Fitzsimmons M.E. , Schuetz E.G. i wsp.: Clin. Pharmacol. Ther. 65, 237, 1999, Medline 0009-9236, - 9.Murakami A., Kuki W., Takahashi Y. i wsp.: Jpn.J.Cancer Res. 88, 443, 1997, Medline 0910-5050, -10.Champagne D.E., Koul O. , Isman M.B. i wsp.: Phytochemistry 31, 377, 1992.11.Rogers J.D., Zhao J., Liu L. I wsp.: Clin. Pharmacol. Ther. 66, 358, 1999, Medline 0009-9236, - 12.Sobolewska D. , Zgud-Walaszek M. , Z. Janeczko. : Farmacja Polska 55, 842-846, 1999, -13 .Connoly J.D and Hill R.A .: Dictionery of terpenoids, Volume 1, Chapman and Hall, London 1991, -14.Miyake Y., Yamamoto K., Morimitsu Y. I wsp.: J.Agric. Food Chem. 45, 4619, 1997, - 15. Panczenko-Kresowska B.: Wiadomości Zielarskie 10, 17,1997, - 16.Ball S. : The natural antineoplastic substances, Medyk, Warszawa 2000, - 17.Tanake T. i wsp.: Carcinogenesis 19, 425,1998 - 18. Watkins T.R. , Bierenbaum M.L.: Pharmaceutical Biology 36 (Suppl), 75, 1998, - 19.Ortuno A., Botia J.M., Fu ster M.D. i wsp.: J. Agric. Food Chem. 45,2740, 1997, - 20.Bae A.E. , Han M.J. , Kim D. H.: Planta Medica 65, 442, 1999, 21.Ameer B. , Weintraub R.A.: Clin. Pharmacokinet. 33, 103, 1997, cyt. Medline 0312-5963, - 22.Fukuda K. , Ohta T., Oshima Y. i wsp.: Pharmacogenetics 7, 391, 1997, Medline 0960-314, - 23.Josefson M. , Zackrisson A.L. , Ahlner J.: Eur. J. Clin. Pharmacol. 51, 89, 996, - 24.Meszaros J.: Terapia i Leki, 1-2,23,1999, - 25.Soldner A., Christian s U., Susanto M. i wsp.: Pharm. Res. 16,478, 1999, Medline 0724-8741.