Този въпрос ще чака своя отговор в бъдещето, но сега с категоричност може да се каже, че екстракта от семената и пулпата на грейпфрута, (намиращ се на Българския пазар под наименованието Цитросепт) притежава всички положителни качества на плодовете, но умножени стократно. Това се потвърди от многобройните клинични и лабораторни тестове, които се провеждат от началото на 80-те години на миналия век и до днес в световен мащаб.

Вече е известно, че Цитросепт притежава много широк спектър на действие върху организма. Това се дължи от една страна на високото съдържание на флавоноиди, минерали и витамини в самите плодове на грейпфрута, а от друга - на съвременния начин на извличане и концентрация на широката гама от биологично активните вещества. В резултат се получава гъста течност, която се характеризира с висока киселинност и със силно горчив вкус - ето защо е изключено Цитросепт да се използва за вътрешно приложение в не разреден вид.

Нека видим как природата е надарила грейпфрута. Откъснете някакъв плод, например, ябълка и я заровете в плодородна почва. Сега започва чудото на природния замисъл за цикъла на възраждането. Не след дълго по повърхността на плода могат да бъдат открити милиони микроорганизми – гъбички, бактерии и едноклетъчни. В резултат на случаен контакт или на хемотаксис (движение на живи организми отблъсквани или привличани от химични вещества), микробите полагат всички сили за да проникнат през кората на ябълката. В топлата земя те се размножават с милиарди само за часове, а самата ябълка внася своя дял за увеличаване на хранителните вещества в почвата.

Много скоро ябълката става практически неузнаваема, но упоритите завоеватели се сблъскват с ново препятствие: малките черни семенца, съдържащи всичката нужна за репродукцията информация, оказват отчаяна съпротива. Те имат не само твърда обвивка, но и още една форма на защита: мощни химически вещества от групата на цианидите и стрихнина, с които за пореден път отблъскват нашествениците. Но микробите са неумолими - жертвайки в борбата милиони себеподобни, те в края на краищата постигат своето: семената омекват, отблъскващите вещества се изчерпват, и микробите си устройват заключително пиршество. Изключение правят само някои от семенцата, достатъчно здрави за да оцелеят: именно те ще покълнат!

А сега повторете опита с грейпфрут – събитията ще се развият съвсем другояче. От самото начало микробите ще срещнат много по-мощна съпротива. Кората на грейпфрута е доста дебела, а освен това съдържа и силно действащи вещества, такива, като лимонен, линалол, цитратен алдехид. Микробите са принудени да чакат: времето работи за тях. Но колко е това време? Минават седмици. Накрая, благодарение на дехидратацията кората започва да се напуква. Микробите бързат напред, но само за да бъдат посрещнати от мощен боен отряд от силни киселини и биохимикали, изпускани от месестата част и мембраните на грейпфрута. Докато ябълката се предава за седмица-две, грейпфрута удържа с месеци. Броя на дребните същества загинали при атаката впечатлява въображението. Но в крайна сметка микробите достигат семената, и края вече е близо.

 Наистина ли е близо? Семената са съвсем меки, уязвими на вид. Но природата е дала приоритет в защитата на скъпоценния генетичен материал. В случая с грейпфрута полифенолните съединения в изобилие съдържащи се в семената, играят ролята на предани дворцови стражи. Сега сцената е осеяна с бактерии, гъбички и първаци измрели за последната част от плода. Изключителната способност на цитрусовите плодове да противостоят на процеса на гниене е добре известна на градинарите. Цитрусите като цяло са смятани за неподходящи за приготвяне на компост, освен в случай когато градинаря е готов да чака почти две години за достигане на нужната степен на разлагане. Защо всичко това представлява такъв интерес за лекарите-практици?

 

>> още по темата >>

 

Посочените данни се основават на клинични резултати и научни изследвания и са с информационен характер.